Притчи

глава: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31

0:00
0:00

глава 31

Думите на Массовия цар Лемуил, Които го поучи майка му: -
2 Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?
3 Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.
4 Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат: Где е спиртното питие?
5 Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните {Еврейски: И да променят присъдата на всички синове на угнетението.}.
6 Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.
7 За да пийне и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.
8 Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;
9 Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.
10 Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.
11 Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.
12 Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.
13 Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.
14 Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.
15 При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.
16 Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.
17 Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.
18 Като схваща, че търгуването й е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.
19 Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.
20 Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.
21 Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.
22 Прави си завивки от дамаска; Облеклото й е висон и морав плат.
23 Мъжът й е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.
24 Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците {Еврейски: Ханаанците.};
25 Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.
26 Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.
27 Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.
28 Чадата й стават и я облажават; И мъжът й я хвали, казвайки:
29 Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.
30 Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.
31 Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.