Йов

глава: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42

0:00
0:00

глава 15

1 Тогава теманецът Елифад в отговор рече:
2 Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?
3 С празни думи ли се препира И с безполезни речи?
4 Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.
5 Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.
6 Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.
7 Ти ли си първороденият човек? Или създаден ли си преди хълмовете?
8 Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?
9 Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?
10 Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.
11 Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?
12 Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,
13 Та обръщаш духът си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?
14 Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?
15 Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;
16 Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда като вода!
17 Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,
18 (Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;
19 На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях);
20 Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.
21 Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителя;
22 Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;
23 Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
24 Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват,
25 Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,
26 Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.
27 Понеже покри лицето си с тлъстината си, И затлъсти кръста си,
28 Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.
29 Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.
30 Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.
31 Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.
32 Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,
33 Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.
34 Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.
35 Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.