Йов

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42

0:00
0:00

глава 4

Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -
2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
3 Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
4 Твоите думи са заякчили колебаещия, И ослабнали колене си укрепил.
5 А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
7 Спомни си, моля, кой някога е погинал невинен, Или где са били изтребени правдивите.
8 До колкото съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
9 Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
10 Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
11 Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
12 Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
13 Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
14 Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
15 Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
16 Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишината чух тоя глас:
17 Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?
18 Ето, Той не се доверява на слугите Си, И в ангелите Си намира недостатък, -
19 Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
20 Между заранта и вечерта се събарят, Без да усети някой изгубват се за винаги.
21 Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.