Йов

глава: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42

0:00
0:00

глава 20

1 Тогава нааматецът Софар в отговор рече:
2 Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.
3 Чух укорителното изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.
4 Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,
5 Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?
6 Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците,
7 Пак той ще се изрине за винаги както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат: Где е той?
8 Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.
9 Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.
10 Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.
11 Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.
12 Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си,
13 Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,
14 Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.
15 Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.
16 Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.
17 Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.
18 Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него {Еврейски: Да го погълне.}; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,
19 Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.
20 Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;
21 Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.
22 Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.
23 Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него когато още яде.
24 Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.
25 Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.
26 Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.
27 Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се подигне против него.
28 Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.
29 Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.