Йов

глава: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42

0:00
0:00

глава 9

1 А Иов в отговор рече:
2 Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога?
3 Ако поиска да се съди с Него, Не може да Му отговори за едно от хиляда.
4 Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал?
5 Той премества планините, и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си.
6 Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото стълбовете й треперят.
7 Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите.
8 Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни.
9 Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства {Еврейски: Стай.} на юг.
10 Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса.
11 Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам;
12 Ако грабне плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш?
13 Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него!
14 Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него!
15 Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да попрося милост от Съдията си.
16 Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми.
17 Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина.
18 Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини.
19 Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да се съдя?
20 Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
21 Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си.
22 Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия,
23 Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.
24 Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите й; Ако не, тогава кой е, който прави това?
25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро;
26 Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова.
27 Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя жалеенето си, и ще се утеша.
28 В ужас съм от всичките си скърби; Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
29 Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно?
30 Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си,
31 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
32 Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд.
33 Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни.
34 Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва.
35 Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен.