Йов

глава: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42

0:00
0:00

глава 16

1 Тогава Иов в отговор рече:
2 Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
3 Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост та отговаряш?
4 И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
5 Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата от устните ми би олекчила скръбта ви.
6 Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
7 Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
8 Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
9 Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
10 Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
11 Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
12 Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
13 Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
14 Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
15 Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта,
16 Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
17 Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
18 О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.
19 Ето и сега, свидетелят ми е на небесата, И свидетелството ми във височините.
20 Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,
21 Дано Той сам защити човека пред Бога, И човешкия син пред ближния му!
22 Защото, като се изминат малко години, Аз ще отида на път отгдето няма да се върна.