Йов

глава: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42

0:00
0:00

глава 24

1 Защо, ако времената не са скрити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?
2 Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;
3 Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;
4 Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.
5 Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята им доставя храна за чадата им.
6 Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;
7 Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;
8 Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.
9 Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.
10 Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;
11 Изстискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.
12 Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.
13 Други са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,
14 Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.
15 Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.
16 В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.
17 Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.
18 Бърже се отвличат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.
19 Както сушата и топлината поглъщат водата от снега, Така и преизподнята грешните.
20 Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.
21 Поглъщат неплодната, която не ражда; И на вдовицата не правят добро,
22 Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.
23 Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея: Но очите Му са върху пътищата им.
24 Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се както главите на класовете.
25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?